Последен дъх
Мракът ме обгръща,
потъвам в тишина.
Животът се не връща,
свършва се света.
Ръце протягам и те хващам,
но ти усети ли ме? Не!
Сега съм аз на друго място,
но в мен все още бие едно сърце.
Чия вината беше, че пострадах?
Колата кара ти,
но с теб се карах
и в мъглата сблъсък се осъществи.
Всеки миг си спомням аз с тъга -
плачът, молитвите, как галеше лицето ми...
Сега вървя по път, подобен на дъга,
и напускам живота ти.
Не се упреквай за бедата,
всичко отсега ще е наред.
Такава ни била съдбата,
скрий сълзите си и продължи напред.
Никога не ще те аз забравя,
като ангел над тебе ще бдя.
Всичките ни прекрасни спомени ще си оставя,
мили, обичам те, ще се срещнем пак във вечността!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мелъни Все права защищены
