Последен ход - бутилка от живот

Отминалият ден прошава леко

и сгуши се във вечерта,

а тя наметна го с елека

на свойта пъстра тишина.

Там някъде заспаха птички

 и хора уморени от деня,

Земята в своите привички

спокойно в орбита се завъртя.

Уличните лампи замъждяха

по улиците на нощта,

звездите от небесната си стряха

пращаха далечна светлина.

И само аз в квартира малка

се мъчех да измисля дом

за тази огромна залъгалка -

вечерния и тъжен небосклон.

В този дом не исках рани,

но знаех, че не може без това,

на съзвездията кожите съдрани

полепваха по моята Съдба.

И в миг откъснах свойта кожа.

Душата бедна оголя.

И я прободох войнствено с ножа

на премълчаните слова.

Ти си отиде. Ветровита есен

покри вината със листа

и няма път обратен лесен,

в плътта изгнива Любовта.

Отминалият ден прошава леко

и сгуши се във вечерта.

Усмивка от живот, далечно ехо,

въздъхна цялата Земя.

И само аз в квартира малка,

мечтая да измисля небосклон

за тази огромна залъгалка -

моят живот - бутилка след купон.

И моят ход.

Последен ход -

Усмивка от живот.

Обичам те - да кажа не можах.

Живот ти мой нещастен.

В молитвите на кой монах,

ще си отида - неподвластен.

Отминалият ден прошава леко

и сгуши се във Вечността.

Усмивка от Живот, далечно ехо,

простена цялата Земя.

И само аз в квартира малка,

мечтая да измисля небосклон

за тази огромна залъгалка -

моят Живот - бутилка след купон.