7.04.2007 г., 17:53 ч.

Последен опит 

  Поезия
689 0 0
Как искам да плача,
но нито сълза не потича.
По пътеката на спомените крача,
но мъката от мене не изтича.
Празнината, зейнала в мен,
се разраства всеки ден,
а болката си не мога да изразя
и спокойно да си вървя.
Искам като дете да се тръшкам
и болезнено да пъшкам,
но сякаш глас ми липсва
и само стон във въздуха увисва.
Последен опит и вече се отказвам,
ако не стане вече нищо няма да ти казвам.
Уста отварям и думите сами излизат...
"Обичам те" в ума ти навлиза!

© Любомира Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??