Последен опит
но нито сълза не потича.
По пътеката на спомените крача,
но мъката от мене не изтича.
Празнината, зейнала в мен,
се разраства всеки ден,
а болката си не мога да изразя
и спокойно да си вървя.
Искам като дете да се тръшкам
и болезнено да пъшкам,
но сякаш глас ми липсва
и само стон във въздуха увисва.
Последен опит и вече се отказвам,
ако не стане вече нищо няма да ти казвам.
Уста отварям и думите сами излизат...
"Обичам те" в ума ти навлиза!
© Любомира All rights reserved.