Последен спътник
ПОСЛЕДЕН СПЪТНИК
В ръката си спринцовката държеше,
на нея иглата зловещо някак си блестеше.
Беше малък той, почти невръстен,
но уморен до болка от живота мръсен.
Единствен син, в добро семейство бе роден -
майка лекарка, бащата бизнесмен.
Добро дете, а и ученик отличен,
паричният проблем му беше непривичен.
Но попадна в компания неподходяща,
където всеки длъжен е с наркотик да се захваща.
Щом заби си във вената иглата,
въвлечен беше вече в играта.
В началото му бе забавно, интересно
и към дрогата пристрасти се много лесно.
Ден след ден тя все по-надолу го влечеше,
той страдаше, но на външен вид не му личеше.
И ето, че сега след дозата поредна,
сбъдна мечтата си най-съкровенна.
Да полети желаеше - свободен, волен,
но от полета не се разбра, дали е бил доволен.
Летежът твърде кратък бил - съдба жестока,
завършил в локва кръв на плочките пред блока.
А беше малък той, почти невръстен,
но уморен до болка от живота мръсен.
Последен спътник в полета спринцовката му беше,
а на нея иглата зловещо някак си блестеше.
Видео >>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени
