20 апр. 2009 г., 12:12

Последен спътник

766 0 3



ПОСЛЕДЕН СПЪТНИК

 

В ръката си спринцовката държеше,

на нея иглата зловещо някак си блестеше.

Беше малък той, почти невръстен,

но уморен до болка от живота мръсен.

Единствен син, в добро семейство бе роден -

майка лекарка, бащата бизнесмен.

Добро дете, а и ученик отличен,

паричният проблем му беше непривичен.

Но попадна в компания неподходяща,

където всеки длъжен е с наркотик да се захваща.

Щом заби си във вената иглата,

въвлечен беше вече в играта.

В началото му бе забавно, интересно

и към дрогата пристрасти се много лесно.

Ден след ден тя все по-надолу го влечеше,

той страдаше, но на външен вид не му личеше.

И ето, че сега след дозата поредна,

сбъдна мечтата си най-съкровенна.

Да полети желаеше - свободен, волен,

но от полета не се разбра, дали е бил доволен.

Летежът твърде кратък бил - съдба жестока,

завършил в локва кръв на плочките пред блока.

А беше малък той, почти невръстен,

но уморен до болка от живота мръсен.

Последен спътник в полета спринцовката му беше,

а на нея иглата зловещо някак си блестеше.

 

 

                                                     Видео >>>

 


 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наско Енев - РИМПО Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен стих! Като си помисля колко млади жертви има... Поздрав, Наско!
  • Каква ужасяваща истина са думите ти...
  • Жестока истина...
    Много размисли поражда...
    http://www.vbox7.com/play:4323d958

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...