Последен спътник

20 апр. 2009 г., 12:12

Поэзия » Другая

613 0 3

ПОСЛЕДЕН СПЪТНИК

В ръката си спринцовката държеше,

на нея иглата зловещо някак си блестеше.

Беше малък той, почти невръстен,

но уморен до болка от живота мръсен.

Единствен син, в добро семейство бе роден -

майка лекарка, бащата бизнесмен.

Добро дете, а и ученик отличен,

паричният проблем му беше непривичен.

Но попадна в компания неподходяща,

където всеки длъжен е с наркотик да се захваща.

Щом заби си във вената иглата,

въвлечен беше вече в играта.

В началото му бе забавно, интересно

и към дрогата пристрасти се много лесно.

Ден след ден тя все по-надолу го влечеше,

той страдаше, но на външен вид не му личеше.

И ето, че сега след дозата поредна,

сбъдна мечтата си най-съкровенна.

Да полети желаеше - свободен, волен,

но от полета не се разбра, дали е бил доволен.

Летежът твърде кратък бил - съдба жестока,

завършил в локва кръв на плочките пред блока.

А беше малък той, почти невръстен,

но уморен до болка от живота мръсен.

Последен спътник в полета спринцовката му беше,

а на нея иглата зловещо някак си блестеше.

feia (Вилдан Сефер)

2009-04-20T21:10:26+03:00

Много силен стих! Като си помисля колко млади жертви има... Поздрав, Наско!
face04 (Таня Кирилова)

2009-04-20T14:19:00+03:00

Каква ужасяваща истина са думите ти...
marioni (Мария )

2009-04-20T12:54:44+03:00

Жестока истина...
Много размисли поражда...
http://www.vbox7.com/play:4323d958