20 abr 2009, 12:12

Последен спътник

  Poesía » Otra
768 0 3



ПОСЛЕДЕН СПЪТНИК

 

В ръката си спринцовката държеше,

на нея иглата зловещо някак си блестеше.

Беше малък той, почти невръстен,

но уморен до болка от живота мръсен.

Единствен син, в добро семейство бе роден -

майка лекарка, бащата бизнесмен.

Добро дете, а и ученик отличен,

паричният проблем му беше непривичен.

Но попадна в компания неподходяща,

където всеки длъжен е с наркотик да се захваща.

Щом заби си във вената иглата,

въвлечен беше вече в играта.

В началото му бе забавно, интересно

и към дрогата пристрасти се много лесно.

Ден след ден тя все по-надолу го влечеше,

той страдаше, но на външен вид не му личеше.

И ето, че сега след дозата поредна,

сбъдна мечтата си най-съкровенна.

Да полети желаеше - свободен, волен,

но от полета не се разбра, дали е бил доволен.

Летежът твърде кратък бил - съдба жестока,

завършил в локва кръв на плочките пред блока.

А беше малък той, почти невръстен,

но уморен до болка от живота мръсен.

Последен спътник в полета спринцовката му беше,

а на нея иглата зловещо някак си блестеше.

 

 

                                                     Видео >>>

 


 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силен стих! Като си помисля колко млади жертви има... Поздрав, Наско!
  • Каква ужасяваща истина са думите ти...
  • Жестока истина...
    Много размисли поражда...
    http://www.vbox7.com/play:4323d958

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...