Последен стих 
и зима тропа по первазите!
От твойте устни пих, 
туй, в което всички давят се! 

Отровна капка 
в устните ми морни се процежда, 
като мъгла наесен 
в мен заплита възел - прежда!

 
Не те видях,
тъй както всички те съзряха. 
В последен валс 
телата ни едва се заиграха! 

И всичко свърши, 
сякаш беше изсънувано - 
тишината в мен прекърши
всичко истински бленувано!

Без път, посока и начало - 
потеглих сам към нищото. 
Животът наш е огледало, 
отразяващо излишното!