Последен стих
Последен стих
и зима тропа по первазите!
От твойте устни пих,
туй, в което всички давят се!
Отровна капка
в устните ми морни се процежда,
като мъгла наесен
в мен заплита възел - прежда!
Не те видях,
тъй както всички те съзряха.
В последен валс
телата ни едва се заиграха!
И всичко свърши,
сякаш беше изсънувано -
тишината в мен прекърши
всичко истински бленувано!
Без път, посока и начало -
потеглих сам към нищото.
Животът наш е огледало,
отразяващо излишното!
© Добри Бонов All rights reserved.
