В моя сън аз завръщам се драг
в одаята, покрита със слама.
И прекрачил рождения праг
в топъл поглед потъвам на мама!
Вън луната е обредна пита
и проблясва звездица над мен…
Сякаш влъхвите виждам с възхита
да възхвалят Иисуса роден!…
Татко среща ме с топлите длани
и се чувствам щастлив и любим.
Бъдник пука, изсъхнал от лани,
с ярък пламък нашепва: “Амин”!
Дъщеря ми с копринени устни
ме целува, девойка прекрасна!
Да замина не ще да ме пуснат,
ала тихо свещта ми угасва…
“ Стани, нине…” отнейде дочувам
и здрависвам на сън коледари.
Как се чувствам за миг излекуван
и зловещата болка не пàри…
Но за жалост нощта ще отмине.
И животът захлопва резето…
Майчин вопъл: “Обичам те, сине!”
ми разкъсва до болка сърцето!…
24.12.2022 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени