Последен танц
Толкова нежно и леко
сплела пръстите си,
обгърнала съм раменете ти
и танцувам със теб на палци.
Театрално и леко гротескно -
почти съм излязла от роклята си,
разсипвам се като коприната й
и между дланите ти изтичам.
И защо си замръзнал така, Маестро,
хайде – разтвяряй обятия
за последен танц.
А очите ми са прозрачни,
в паяжини тънки потънали -
омагьосан от последни акорди,
как не си забелязал.
Ето такава ме нарисувай,
Маестро,
съчинявай разкази, стихове,
с мен живей и мен дишай –
разрешавам ти последния танц
и… ненавиждам го.
30.05.2009 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
