Последен тост
"да пием за богатите мъже" Добромир Банeв
На Мария Вергова
Да пием за красивите жени.
Ще счупя с гняв самотната им чаша,
в която и в среднощен час кълни
мълчание, от вълчи вой, по-страшно.
Да пием за красивите жени,
които никога не бих отпратил,
дори една от тях да измени
с насъщен враг. Или пък стар приятел.
Да пием за красивите жени,
за тяхното непостоянство свише:
и розата изгубва цвят за дни,
но в пазвата на ветровете диша.
Дори и с право на последен тост,
да пием за безсмъртните им гени,
в които зреят дълго - грозд след грозд -
децата ни все още неродени.
Да пием за красивите жени,
които идват, после си отиват:
преди да хукнат немите вълни
брега пригалват безнадеждно с грива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
