Последна
Последната вина ми загорча.
Не беше като другите ненужна.
Очаквах я. Но пак ме заболя,
дотолкова, че исках да е чужда.
Дотолкова, че празнотата в мен
изглеждаше почти като безкрайност.
Дори не сещах клисавия ден.
Горчивото на вкус бе обичайно.
Предишните неслучени вини
поканих на прощалната вечеря.
И все едно е, че не са били,
щом тежката накрая ме намери.
А тя мълчи! Не искам, но мълчи,
стаена зад пашкулена тревога
в зениците на сивите очи,
които трябва да продумат "Сбогом!".
Последната... Вина ли е? Почти.
Безшумно най от нея онемявам.
И все едно боли, или горчи,
щом любовта, единствената, нямам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
