Целувка и обърнат гръб,
това е за последно сбогом,
избрала ли си някой друг,
за мен оставаш само спомен.
Косата ти, раменете ти виждам,
не бих те върнал с думи,
запазил съм си въгленчета,
от огъня припламнал помежду ни.
Тълпа от хора на перона,
като в мравуняк, мравки бързащи,
безлично сме примесени със тях,
сред шум от влаковете скърцащи.
---
© Димитър Георгиев Всички права запазени