26.05.2015 г., 21:47  

Последна целувка

871 0 0

Целувка и обърнат гръб,

това е за  последно сбогом,

избрала ли си някой друг,

за мен оставаш само спомен.

 

Косата ти, раменете ти виждам,

не бих те върнал с думи,

запазил съм си въгленчета,

от огъня припламнал помежду ни.

 

Тълпа от хора на перона,

като в мравуняк, мравки бързащи,

безлично сме примесени със тях,

сред шум от влаковете скърцащи.

---

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...