Пушим последната цигара
в леглото, измачкано от нас,
пепелта чаршафите изгаря,
умира и последният ни фас.
Димът във устните се влива,
горчи, усещаш му вкуса, нали?
Огънят мислите попива,
нека тлее в нашите души...
А цигарата ни болката събира,
колко нощи тя горя,
правеше ни толкова щастливи,
но угасна.. и умря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация