Nov 5, 2007, 9:36 AM

Последна цигара

Poetry » Love

1.4K 0 1

Пушим последната цигара
в леглото, измачкано от нас,
пепелта чаршафите изгаря,
умира и последният ни фас.

Димът във устните се влива,
горчи, усещаш му вкуса, нали?
Огънят мислите попива,
нека тлее в нашите души...

А цигарата ни болката събира,
колко нощи тя горя,
правеше ни толкова щастливи,
но угасна.. и умря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Even.in.death (Усмивка)

Невероятно е! Поздрав. С много обич

2007-11-05T11:07:18+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0