Като тръсната пепел във мивка
и животът се стича в канала,
закопнял за последна усмивка,
устни нечии здраво грабнàла...
От угарка горчива катранена
привкус гаден, обсебил съзнание
във прегръдка на ужас стоманена,
търси миг свобода в упование...
Тънка струя отнася в забвение
дни последни, обагрени в алено,
подплатени със черно знамение
и мечтание... тайно запалено... ...