Последна гара
Не така, животе, си те представях;
озлобен, непредсказуем, презрян...
В мечтите съвсем друг те оставях,
да омайваш ме с тръпнеща блян.
Никога нищо не ми обещаваш,
сякаш на гара съм бързаща пак.
С линии и коловози се разминавам,
отново изпускам поредния влак!
Често се губя с багаж на перона,
стоя без надежда в чуждия град,
взирам се дълго след всяка колона
и чакам експреса без поглед назад!
Безброй спирки, кантони и гари...
Къде ли да сляза, да не сгреша?!
Но влакът среднощен се много забави
и твоята гара ми стана съдба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени
