На М.
Към бог, мечта или съдба
забързана по своя път вървиш
и по него няма спирка,
на която с мен да помълчиш…
Затуй бъди мечтана и желана!
А когато се превърна в прах,
ти разпилей я в юлска заран,
но не в плач, а с весел смях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация