2.01.2024 г., 9:44

Последна молба

873 1 1

Дай ми, Боже, още време

да завърша своя стих.

Знам, на тебе не ти дреме –

тъпи рими сътворих!

 

Ала, шанс си чакам втори,

ти нали си справедлив?

Няма как да се повтори

явно моят рецидив!

 

Прошка и да искам вече

някак си е лицемерно.

Творчеството ми изтече

във халтурата наверно.

 

Та те моля преко сили:

не ме слагай във графата

на световните дебили.

Остави ме във играта

 

и ще видиш как веднага

аз, нещастният драскач,

в миг ще стана юначага,

всеизвестен чак до здрач!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Георги, голяма грешка с тази молба. Пиши за пръжки, за мъжки дръжки и да видиш, колко "моми", кикотейки се ще ти лепнат сърчица и даже може и някой нескопосан стих.
    Той видиш ли се моли да пише стихове!!! Пиши, за което ти казах и ниско интелигентни моми ще бъдат влюбени в теб, нищо че ще си световен дебил:
    Тя играта е за такава.
    Стиховете просто плява.
    Всяка крава си я получава.
    Щастие такова обожава.

    ЧНГ, Гецане.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...