Последна надежда
1K
0
2
Надали ще успея да ти опиша
как едва отварям очи и дишам.
Ще чуеш ли как думите ми спират?!
Ще видиш ли как чувствата умират?!
Ще намериш ли тази сълза скрита,
в магия обвита?...
Усещаш ли как сърцето не пулсира,
как дланта в плътта се впива?...
Ще прогледнеш ли през лицата безнадеждни?
Ще промълвиш ли думи нежни?
Припомни си как заедно вървяхме,
какви деца щастливи бяхме!
Как невидима сянка над теб бдеше,
как в добро и зло до теб стоеше.
А сега виждам във сиво
и още пред мен е мъгливо.
Да разбера, че ме мразиш, НЕ МОГА,
няма да понеса и това, за Бога!!!
как едва отварям очи и дишам.
Ще чуеш ли как думите ми спират?!
Ще видиш ли как чувствата умират?!
Ще намериш ли тази сълза скрита,
в магия обвита?...
Усещаш ли как сърцето не пулсира,
как дланта в плътта се впива?...
Ще прогледнеш ли през лицата безнадеждни?
Ще промълвиш ли думи нежни?
Припомни си как заедно вървяхме,
какви деца щастливи бяхме!
Как невидима сянка над теб бдеше,
как в добро и зло до теб стоеше.
А сега виждам във сиво
и още пред мен е мъгливо.
Да разбера, че ме мразиш, НЕ МОГА,
няма да понеса и това, за Бога!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Борисова Всички права запазени
