pinkidrink (Виктория Борисова)
8 4
Mar 12, 2008, 7:20 PM

Последна надежда 

  Poetry » Love
763 0 2
Надали ще успея да ти опиша
как едва отварям очи и дишам.
Ще чуеш ли как думите ми спират?!
Ще видиш ли как чувствата умират?!

Ще намериш ли тази сълза скрита,
в магия обвита?...
Усещаш ли как сърцето не пулсира,
как дланта в плътта се впива?...

Ще прогледнеш ли през лицата безнадеждни?
Ще промълвиш ли думи нежни?
Припомни си как заедно вървяхме,
какви деца щастливи бяхме!

Как невидима сянка над теб бдеше,
как в добро и зло до теб стоеше.
А сега виждам във сиво
и още пред мен е мъгливо.

Да разбера, че ме мразиш, НЕ МОГА,
няма да понеса и това, за Бога!!!

© Виктория Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??