16.06.2020 г., 0:58

Последна нощ

646 1 0

Последна нощ, махалото заспива

под ритъма на нощни, меки звуци,

щурецът е засвирил на хармана,

а времето капризно пак се цупи.

Отгоре, над комина се надува

по-вятърничав от циклон южнякът.

Пътува в първа класа безутешна

пустинята, отпусната във дрямка.

Минутите не спират да се влачат

като коне със кървави копита.

Стрелките се настигат вяло

и в полунощ разлютени се вплитат.

Последен шум, часовник трака,

железницата мудно тръгва.

Вагон един, посока няма,

стрелката спира като мъртва.

Камбанен звън, клисар се кръсти,

към утрото се чака жътва.

Една жена във полунощ

със ангелите се прегръща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...