Тинчету (Тина)
29 226
18.07.2007 г., 22:40 ч.

Последна спирка 

  Поезия
791 0 7
Когато тръгвам, съм с вдигната глава,
спомняйки си мига, довел ме до това.
Щом взимам решение, то е крайно,
това ме отделечава от началото,
което е стоплящо и смайващо,
по същият смайващ начин и разубеждава.
Стоя изправена и самоуверена,
непоколебимо шепна без поглед,
ако се разплача - не ме боли,
плача за залязващото неизгряло!
Докосвам хладно, без дълбочина,
предавам последната си тръпка,
носеща насладата на свобода.
Погледът ми е вперен в хоризонта,
не се обръщам, не си и помислям,
зад гърбът ми съм оставила
всичко, вече виждано... без спомен!
Чувам всичко, но не го слушам,
да се надвикват извинения и оправдания,
няма да слушам, нито ще разбера,
ако някога са чакани, сега са закъснели.
Но!... аз не си тръгвам...
аз продължавам своя път...
без отсечки, ако завия, ще е направо!
Не ми трябва да получа книжка,
тази, която ми е нужна, за да знам пътя,
ще я пиша вече започната,
правилно ще спазвам знаците,
написани след грешките...

© Тина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!!! Гуш...
  • Поздрав и прегръдка,мила!
  • Благодаря!!!
  • плача за залязващото неизгряло!


    поздрав!*
  • Не ми трябва да получа книжка,
    тази, която ми е нужна, за да знам пътя,
    ще я пиша вече започната,
    правилно ще спазвам знаците,
    написани след грешките...

    Поздрав!
  • Много ти се усмихвам,Етчи!
  • Много дълбочина и загадъчност носят думите ти.
    " ... плача за залязващото неизгряло!" - с тези думи ме остави в размисъл.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??