20.02.2007 г., 6:35 ч.

ПОСЛЕДНАТА ДРЪПКА 

  Поезия
678 0 5
Последната дръпка гърлото ти прогаря,
дима задържаш, заслушан в клавесина,
между пръстите ти тихичко догаря
рамката на призрачна картина.

Бавно пускаш струйката под звуците
на Бах, прелетели вековете,
и сенките пробягват по олуците,
изплашени от лампите у домовете.

... А тишината вън поглъща жадно
кикот на напушени хлапета.
Бах за тях привидно е досаден,
но повече ги дразни аромата на кюфтета.

(Комшиите готвят на терасата)

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Слушам Бах Невероятно добре написано. Много си добър! Поздравявам те!
  • Интересен стил имаш.Поздрави!
  • Класическата музика е нещо божествено.Винаги съм се чудел как великите композитори са успявали да се задържат на едно настроение,на една и съща вълна пред всичките месеци в които са писали партитурите си.Сигурен съм,че повечето от тях не са си помагали със стимуланти,а са разчитали на някое силно и фундаментално чувство:обич,омраза,тъга,депресиа или щастие,което за дълго е оцветявало с аурата си техния светоглед...Музиката на Бах е вдъхновена от любовта му към Бог(или поне аз така смятам).Колко ли силна е била вярата му...
  • Имам и аз един такъв, само че си пуска чалга. А когато е под наркоза от алкохола, си и припява. Идилия...
    Поздрави!!!
  • Интересна идея!Поздрав за текста!
Предложения
: ??:??