20.02.2007 г., 6:35

ПОСЛЕДНАТА ДРЪПКА

844 0 5
Последната дръпка гърлото ти прогаря,
дима задържаш, заслушан в клавесина,
между пръстите ти тихичко догаря
рамката на призрачна картина.

Бавно пускаш струйката под звуците
на Бах, прелетели вековете,
и сенките пробягват по олуците,
изплашени от лампите у домовете.

... А тишината вън поглъща жадно
кикот на напушени хлапета.
Бах за тях привидно е досаден,
но повече ги дразни аромата на кюфтета.

(Комшиите готвят на терасата)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слушам Бах Невероятно добре написано. Много си добър! Поздравявам те!
  • Интересен стил имаш.Поздрави!
  • Класическата музика е нещо божествено.Винаги съм се чудел как великите композитори са успявали да се задържат на едно настроение,на една и съща вълна пред всичките месеци в които са писали партитурите си.Сигурен съм,че повечето от тях не са си помагали със стимуланти,а са разчитали на някое силно и фундаментално чувство:обич,омраза,тъга,депресиа или щастие,което за дълго е оцветявало с аурата си техния светоглед...Музиката на Бах е вдъхновена от любовта му към Бог(или поне аз така смятам).Колко ли силна е била вярата му...
  • Имам и аз един такъв, само че си пуска чалга. А когато е под наркоза от алкохола, си и припява. Идилия...
    Поздрави!!!
  • Интересна идея!Поздрав за текста!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...