ПОСЛЕДНАТА ДРЪПКА
дима задържаш, заслушан в клавесина,
между пръстите ти тихичко догаря
рамката на призрачна картина.
Бавно пускаш струйката под звуците
на Бах, прелетели вековете,
и сенките пробягват по олуците,
изплашени от лампите у домовете.
... А тишината вън поглъща жадно
кикот на напушени хлапета.
Бах за тях привидно е досаден,
но повече ги дразни аромата на кюфтета.
(Комшиите готвят на терасата)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
Невероятно добре написано. Много си добър! Поздравявам те!