Последната любов
---
Изгори ме таз обич — последната —
ще роди, и със смърт ще накаже!
Оцелявах в уюта на ледници
и измръзвах по летните плажове.
Непреклонна! Далечна, но — истинска!
Жива рана със солник зашита.
Беше брод, беше пропаст и пристан.
Беше битка до кръв. Бе защита.
Беше капка живот, а се давех.
Беше въздух, а стискаше гърлото.
Тя от мен волна птица направи,
после сякаш в морето ме хвърли.
Помня още предишни любови —
и от огън, и в лед закалени.
Но Любов — животворна отрова,
ще е тази — последната в мене!
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
