Jan 13, 2013, 2:44 PM  

Последната любов

  Poetry » Love
1K 0 11

---


Изгори ме таз обич — последната —
ще роди, и със смърт ще накаже!
Оцелявах в уюта на ледници
и измръзвах по летните плажове.

Непреклонна! Далечна, но — истинска!
Жива рана със солник зашита.
Беше брод, беше пропаст и пристан.
Беше битка до кръв. Бе защита.

Беше капка живот, а се давех.
Беше въздух, а стискаше гърлото.
Тя от мен волна птица направи,
после сякаш в морето ме хвърли.

Помня още предишни любови —
и от огън, и в лед закалени.
Но Любов — животворна отрова,
ще е тази  последната в мене!

 

---

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...