20.12.2009 г., 13:57

Последната Песен

900 0 2

Взимам китарата в ръце

и засвирвам моята песен.

Гласъта ми зазвънява,

както вън вятърът повява.

Снежинките падат леко

и студът идва от далеко.

 

В полето сред високата трева

за последен път засвирвам песента.

Една по една струните трептят,

както сълзите текат.

Вятърът повява високата трева

в такт с песента.

 

Сега в полето под небето

засвирвам последната песен.

Китарата остава,

вятърът леко я повява.

Звънливият ми глас

отеква в тишината.

Снежинките падат

и всичко заличават.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...