Взимам китарата в ръце
и засвирвам моята песен.
Гласъта ми зазвънява,
както вън вятърът повява.
Снежинките падат леко
и студът идва от далеко.
В полето сред високата трева
за последен път засвирвам песента.
Една по една струните трептят,
както сълзите текат.
Вятърът повява високата трева
в такт с песента.
Сега в полето под небето
засвирвам последната песен.
Китарата остава,
вятърът леко я повява.
Звънливият ми глас
отеква в тишината.
Снежинките падат
и всичко заличават.
© Лора Всички права запазени