Dec 20, 2009, 1:57 PM

Последната Песен

  Poetry
902 0 2

Взимам китарата в ръце

и засвирвам моята песен.

Гласъта ми зазвънява,

както вън вятърът повява.

Снежинките падат леко

и студът идва от далеко.

 

В полето сред високата трева

за последен път засвирвам песента.

Една по една струните трептят,

както сълзите текат.

Вятърът повява високата трева

в такт с песента.

 

Сега в полето под небето

засвирвам последната песен.

Китарата остава,

вятърът леко я повява.

Звънливият ми глас

отеква в тишината.

Снежинките падат

и всичко заличават.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...