20 dic 2009, 13:57

Последната Песен

  Poesía
899 0 2

Взимам китарата в ръце

и засвирвам моята песен.

Гласъта ми зазвънява,

както вън вятърът повява.

Снежинките падат леко

и студът идва от далеко.

 

В полето сред високата трева

за последен път засвирвам песента.

Една по една струните трептят,

както сълзите текат.

Вятърът повява високата трева

в такт с песента.

 

Сега в полето под небето

засвирвам последната песен.

Китарата остава,

вятърът леко я повява.

Звънливият ми глас

отеква в тишината.

Снежинките падат

и всичко заличават.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...