20 дек. 2009 г., 13:57

Последната Песен

903 0 2

Взимам китарата в ръце

и засвирвам моята песен.

Гласъта ми зазвънява,

както вън вятърът повява.

Снежинките падат леко

и студът идва от далеко.

 

В полето сред високата трева

за последен път засвирвам песента.

Една по една струните трептят,

както сълзите текат.

Вятърът повява високата трева

в такт с песента.

 

Сега в полето под небето

засвирвам последната песен.

Китарата остава,

вятърът леко я повява.

Звънливият ми глас

отеква в тишината.

Снежинките падат

и всичко заличават.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...