20 дек. 2009 г., 13:57

Последната Песен

905 0 2

Взимам китарата в ръце

и засвирвам моята песен.

Гласъта ми зазвънява,

както вън вятърът повява.

Снежинките падат леко

и студът идва от далеко.

 

В полето сред високата трева

за последен път засвирвам песента.

Една по една струните трептят,

както сълзите текат.

Вятърът повява високата трева

в такт с песента.

 

Сега в полето под небето

засвирвам последната песен.

Китарата остава,

вятърът леко я повява.

Звънливият ми глас

отеква в тишината.

Снежинките падат

и всичко заличават.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...