mislitel (Георги Каменов)
1154 11164
14.05.2020 г., 16:36 ч.

Последната посока 

  Поезия » Любовна
811 8 10

О, колко болка може да побере

това сърце, като един юмрук. 

И всичката, и всичката е в мене, 

в гърдите ми, където то е, тук. 

 

А бях забравил, че това така е, 

нали бе пълно само с светлина. 

Но ето, страшен удар разпиля я, 

и мястото й завладя нощта.

 

Отлитна птицата от своето гнездо, 

окапаха от клоните листата, 

и вместо дом сега е само то

напуснат замък с наемател, самотата. 

 

На възел пътищата вързаха се и, уви, 

посоките дори се изпариха. 

Останаха ми само тез сълзи, 

с които пиша тук на листа стиха. 

 

Да скъсам, искам, своята тетрадка, 

и с нея да запаля свойта клада. 

Посока нова имам под табела кратка, 

а надписът й е "Пряк път към ада".

© Георги Каменов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??