14.05.2020 г., 16:36 ч.

Последната посока 

  Поезия » Любовна
841 8 10
О, колко болка може да побере
това сърце, като един юмрук.
И всичката, и всичката е в мене,
в гърдите ми, където то е, тук.
А бях забравил, че това така е,
нали бе пълно само с светлина.
Но ето, страшен удар разпиля я,
и мястото й завладя нощта.
Отлитна птицата от своето гнездо,
окапаха от клоните листата,
и вместо дом сега е само то
напуснат замък с наемател, самотата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Предложения
: ??:??