Последната посока
О, колко болка може да побере
това сърце, като един юмрук.
И всичката, и всичката е в мене,
в гърдите ми, където то е, тук.
А бях забравил, че това така е,
нали бе пълно само с светлина.
Но ето, страшен удар разпиля я,
и мястото й завладя нощта.
Отлитна птицата от своето гнездо,
окапаха от клоните листата,
и вместо дом сега е само то
напуснат замък с наемател, самотата.
На възел пътищата вързаха се и, уви,
посоките дори се изпариха.
Останаха ми само тез сълзи,
с които пиша тук на листа стиха.
Да скъсам, искам, своята тетрадка,
и с нея да запаля свойта клада.
Посока нова имам под табела кратка,
а надписът й е "Пряк път към ада".
© Георги Каменов All rights reserved.
