Последната птица
Мили мой...
Щастие мое – въздушен поток...
Притиснат
до гърдите ми – нежен звук...
Усещам те...
пристъпяш по най-тихия път.
В прегръдката ти е светло -
храм, населен с светулки...
Щастливо мое нещастие –
нежно сплетен до мен от любов.
В думите ти не се побирам,
те не стигат да обяснят,
как, когато скучая... тъгувам,
тихо пролазваш в моя живот.
Малко кътче ми е останало -
в небесата разтворен брод.
Последната птица в твоя живот...
Ще отрежа до дъно крилата си -
ще те приютя,
в гнездо, сплетено от перата ми –
дар, не даден никому досега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
