... последната спирка на сламата... в лято...
... последната спирка на сламата... в лято...
Любовта е от Господ.
Хайде, нека е Свише.
Все е мокра до кости.
Все по-често въздиша.
Тя е болна от вирус.
До безкрайност мутирал.
Той си тръгва след пира.
Във ушите ù свири.
И е глуха нататък.
Но сърцето ù бие.
Непресъхнало лято.
От Душата ù пие.
Нека тя е последна.
Нека пръсна се - слама.
Ако в зима прогледна…
Значи вече ме няма…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
направи и една пилешка супичка да я сгрее 
