8.05.2011 г., 22:35 ч.

... последната спирка на сламата... в лято... 

  Поезия
914 0 24

... последната спирка на сламата... в лято...


Любовта е от Господ.
Хайде, нека е Свише.
Все е мокра до кости.
Все по-често въздиша.

Тя е болна от вирус.
До безкрайност мутирал.
Той си тръгва след пира.
Във ушите ù свири.

И е глуха нататък.
Но сърцето ù бие.
Непресъхнало лято.
От Душата ù пие.

Нека тя е последна.
Нека пръсна се - слама.
Ако в зима прогледна…
Значи вече ме няма…

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??