May 8, 2011, 10:35 PM

... последната спирка на сламата... в лято... 

  Poetry
915 0 24

... последната спирка на сламата... в лято...


Любовта е от Господ.
Хайде, нека е Свише.
Все е мокра до кости.
Все по-често въздиша.

Тя е болна от вирус.
До безкрайност мутирал.
Той си тръгва след пира.
Във ушите ù свири.

И е глуха нататък.
Но сърцето ù бие.
Непресъхнало лято.
От Душата ù пие.

Нека тя е последна.
Нека пръсна се - слама.
Ако в зима прогледна…
Значи вече ме няма…

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??