... последната спирка на сламата... в лято...
Любовта е от Господ.
Хайде, нека е Свише.
Все е мокра до кости.
Все по-често въздиша.
Тя е болна от вирус.
До безкрайност мутирал.
Той си тръгва след пира.
Във ушите ù свири.
И е глуха нататък.
Но сърцето ù бие.
Непресъхнало лято.
От Душата ù пие.
Нека тя е последна.
Нека пръсна се - слама.
Ако в зима прогледна…
Значи вече ме няма…
© Таня Георгиева All rights reserved.
направи и една пилешка супичка да я сгрее 
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
