5.06.2011 г., 18:40 ч.

Последната сянка на ореха 

  Поезия » Друга
1518 1 24
Под последната сянка на ореха
 той подпира умората, пеейки,
и разказва сърцата на хората
само с гайда и ехо от себе си.

И си свива цигара от залези

по най-голата гръд на Родопите,
гледа право в очите на вятъра -
те са тежко хоро, дъжд и конници.

А ръцете му знаят предания,

все втъкани по пътя на бръчките,
той ги шепне и чака смъртта си
в планината със дъх на безсмъртие...

© Рени Бакалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??