Jun 5, 2011, 6:40 PM

Последната сянка на ореха 

  Poetry » Other
1684 1 24
Под последната сянка на ореха
 той подпира умората, пеейки,
и разказва сърцата на хората
само с гайда и ехо от себе си.

И си свива цигара от залези

по най-голата гръд на Родопите,
гледа право в очите на вятъра -
те са тежко хоро, дъжд и конници.

А ръцете му знаят предания,

все втъкани по пътя на бръчките,
той ги шепне и чака смъртта си
в планината със дъх на безсмъртие...

© Рени Бакалова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??