5 июн. 2011 г., 18:40

Последната сянка на ореха 

  Поэзия » Другая
1653 1 24
Под последната сянка на ореха
 той подпира умората, пеейки,
и разказва сърцата на хората
само с гайда и ехо от себе си.

И си свива цигара от залези

по най-голата гръд на Родопите,
гледа право в очите на вятъра -
те са тежко хоро, дъжд и конници.

А ръцете му знаят предания,

все втъкани по пътя на бръчките,
той ги шепне и чака смъртта си
в планината със дъх на безсмъртие...

© Рени Бакалова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??