Последни стихове за теб
Стоя сама във мрака
отново с мисълта за теб,
но за щастието даже плаках,
затихва вече стон свиреп.
Бледнеят часове тъга,
съхранени в бели редове.
За сетен път прелиствам ги сега
и с болката сбогувам се.
Изписаните думи мрачни –
свидни стонове на любовта,
нашепват за история далечна,
оставила следа в света.
Някак в спомена живях,
след теб не знаех накъде
и беше ти изгубен блян...
Беше... ала вече не.
Душа застинала възкръсва,
стича се сълза мистична
и нежно потушава
искра, останала едничка.
Последни стихове за теб –
почти заглъхващи слова.
Последни мигове на скръб
и спомен, погребан в самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
