Стоя сама във мрака
отново с мисълта за теб,
но за щастието даже плаках,
затихва вече стон свиреп.
Бледнеят часове тъга,
съхранени в бели редове.
За сетен път прелиствам ги сега
и с болката сбогувам се.
Изписаните думи мрачни –
свидни стонове на любовта,
нашепват за история далечна,
оставила следа в света. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up