*** (Последните прозорци догарят...)
Последните прозорци догарят
в очакване на следващия ден.
Лепкавият мрак разтваря
сянка на бездомник заблуден.
Тихо нощни силуети
танцуват музика на Равел.
Ветрец полъхващи пръсти
в листа и тревички е вплел.
Спокойно разговарят в парка
двама, неразбрани от хората.
Към тях се отнасят различно,
но в сделките с тях никой не спори.
Единият на светлината е ангел,
вторият – на послушната вяра.
Приближих ги и поисках да узная
накъде душите ни откарват.
Отвърна първият странно:
- Отговора сам намери.
Чуй тези няколко думи
и в живота си ти изпълни.
Страхът е онова непознато,
което изчезва, когато го разбереш.
От видимото по-страшно е когато
обич като небето не съзреш.
Добро направиш ли – не съжалявай,
но и злото нивга не прощавай.
Над смъртта по-често се надсмивай
и никога в живота не унивай.
Обичат силните свободно,
окови слабите подбират.
Закон е в живата природа
самотните в полет да умират.
От тези думи впечатлен,
продължих по своя път в простора.
А после, без да знам защо,
тях реших да споделя и с други хора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
