Последния ред от поемата
Последния ред от поемата
На Западната цивилизация
Се е излегнал
Върху пропит от цигарени разговори
Диван
Петна от счупени чаши
Червено като кръв вино
По черно-белите квадрати
На дъска ненужна никому
„Наздраве” –
Каза вожда
И подхвърли на страхливците
По кокал
Навън небето се надвеси
И огледа всеки
Побеждавайки късогледството си
Свали сините контактни лещи
И се зарадва на промените
Под него империи
Водят войни
Без никой да може да намери
Причината
Това е краят
На Западната цивилизация
Като дим от свещ
И аромат
На новина от вестника
Изречения
Които не могат да спасят света
Извинения
Които не вървят
Последния ред от поемата
Посреща нощта
Пред телевизионното бреме
На семейства с болни деца
Изхвърлени от племето
А вожда отпива от питието си
И се усмихва на дъщерите
Свалили дрехите си
За да ги види
Какво пък
Идва нова ера
Ново начало
Да се развие
В нов стих
Нова поема
Припев
Или куплет
Само дето няма да ни има...
21.10.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
