Последния ред от поемата

На Западната цивилизация

Се е излегнал

Върху пропит от цигарени разговори

Диван

Петна от счупени чаши

Червено като кръв вино

По черно-белите квадрати

На дъска ненужна никому

„Наздраве” –

Каза вожда

И подхвърли на страхливците

По кокал

Навън небето се надвеси

И огледа всеки

Побеждавайки късогледството си

Свали сините контактни лещи

И се зарадва на промените

Под него империи

Водят войни

Без никой да може да намери

Причината

Това е краят

На Западната цивилизация

Като дим от свещ

И аромат

На новина от вестника

Изречения

Които не могат да спасят света

Извинения

Които не вървят

Последния ред от поемата

Посреща нощта

Пред телевизионното бреме

На семейства с болни деца

Изхвърлени от племето

А вожда отпива от питието си

И се усмихва на дъщерите

Свалили дрехите си

За да ги види

Какво пък

Идва нова ера

Ново начало

Да се развие

В нов стих

Нова поема

Припев

Или куплет

Само дето няма да ни има...

21.10.2006