11.12.2014 г., 17:42

Последният концерт

763 0 0

Свиря на пиано
на счупения стол,
седнал съм и пея,
зад мене има хор,
а пред мене има хора
с усмихнати лица
и блестяща светлина
осветява сцената голяма.
О, аз виждам! Да,
аз виждам!
Цяла пълна зала,
поканили сме всички от квартала
и пея ли пея,
но пречупвам се в миг,
щом чуя аз някой:
„Тоя пак квичи!“
Хорът превръща се в страшен злодей,
хваща ме и пита:
„Ще живееш ли? ЖИВЕЙ!“
„Не искам, господа!
Не искам тоз живот:
изкуствен и някак
изгубен и прост!“
Сред псувни и хули
пуска се мъгла,
лъжите да забули,
да скрие общата вина!
А пианото разстроено
дрънчи ли, дрънчи,
а душата моя наранена,
продължава да пищи!
И пламъкът угасна,
инжекцията е забита
в ръка от лудост изкривена!
Лекарят изправи се
и бързичко отиде си
спокоен и горд,
а пианото изсвирваше
фаталния акорд!
                               24.11.14г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...