Последният път...
Пленена съм от топлия ти дъх
и жадна търся твойте устни,
целувам те със жар, последен път,
преди завинаги да ме напуснеш.
Живяхме заедно в грях горещ
и търсехме телата си смутени,
запалвахме в кръвта си пещ,
заспивахме от страст обезумели.
Ти утре ще си идеш, може би ще ме забравиш,
но твойта страст в мен ще тлее,
и не забравяй в себе си ти да оставиш
едничък сладък спомен и за мене...
А утре, може би, макар голям светът,
на някой кръстопът отново ще ни срещне.
И може би, наистина последен път,
телата в едно цяло ще се слеят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Erato Eratova Всички права запазени
