Последният синигер
Последния синигер
... на изчезващата птица – символ на София
Последният синигер си отиде.
Внезапно. Тихо. Без прощална песен.
Под старата зелена керемида
гнездото остаря. Покри го плесен.
И запустя градинката пред къщи.
Дърветата съвсем осиротяха.
Боли от самота. Едни и същи
са дните под прегърбената стряха.
А сякаш вчера, благодатни трели
огласяха пространства и вселени.
Синигери от обич полудели
танцуваха из облаци зелени.
Разпяваха се шумно и открито.
С екстаз и болка в искрена поредност.
Дали пък не усещаха горките,
че вече пеят като за последно.
Че въздухът през лятото е душен
и все по-трудно може да се диша.
И че водата в локвите след суша
не може да се пие и мирише.
Че все по-рядко виждаме дъгата.
Не идва нищо, нищо безвъзмездно.
Но там, отвътре, нейде вдън душата
последният синигер е загнездил.
Върнете ми последния синигер!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
