alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
Jun 12, 2013, 9:18 AM  

Последният синигер 

  Poetry » Phylosophy
909 0 8

Последния синигер

                ... на изчезващата птица – символ на София

 

Последният синигер си отиде.

Внезапно. Тихо. Без прощална песен.

Под старата зелена керемида

гнездото остаря. Покри го плесен.

 

 И запустя градинката пред къщи.

Дърветата съвсем осиротяха.

Боли от самота. Едни и същи

са дните под прегърбената стряха.

 

А сякаш вчера, благодатни трели

огласяха пространства и вселени.

Синигери от обич полудели

танцуваха из облаци зелени.

 

Разпяваха се шумно и открито.

С екстаз и болка в искрена поредност.

Дали пък не усещаха горките,

че вече пеят като за последно.

 

Че въздухът през лятото е душен

и все по-трудно може да се диша.

И че водата в локвите след суша

не може да се пие и мирише.

 

Че все по-рядко виждаме дъгата.

Не идва нищо, нищо безвъзмездно.

Но там, отвътре, нейде вдън душата

последният синигер е загнездил.

 

Върнете ми последния синигер!

 

 

© Александър Калчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??