Последният залез на октомври
ПОСЛЕДНИЯТ ЗАЛЕЗ НА ОКТОМВРИ
Животът вече преваля.
Платих си всичко – без остатък,
за гняв, за обич и провал...
Щом жънеш бури – сял си вятър.
След залеза – пламтяща дреб,
остават пропасти бездънни.
И с теб съм – от немай-къде,
ала душата ти е въглен.
Ти огъня не съживи,
а пепелта не ражда думи.
Вкусът ѝ – кисел и горчив,
отминалото не събуди.
Треперим в плащ от самота
и тишината е студена.
И по-добре тръгни си сам,
преди да си намразил мене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
