Последно...
налей, кръчмарю, по едно,
че болката не зная как да скрия,
налей от най-тежкото вино!
Последната цигара паля -
димът е моето легло.
И като нея днес изгарям,
щом чух: "Било, каквото е било"!
Последно слушам тази тъжна песен -
за несподелената и страдаща любов.
Последно е в сърцето мое есен,
не ще очаквам аз от него зов!
Последна вечер е със мен тъгата,
последно капят моите сълзи.
Последен път обичам във живота,
след него няма за кого да ме боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени